Talk:Battle of Slivnitsa

Page contents not supported in other languages.
From Wikipedia, the free encyclopedia

Material for transaltion[edit]

Сражението при Сливница продължава само три дни – от 5 до 7 ноември 1885 г., но е решаващо за защитата на делото на Съединението и териториалната цялост на България. Това е ключовото сражение в тази „война на капитаните” и решенията, които те успяват или не успяват да вземат през тези няколко дни, в голяма степен определят реалността, в която ние живеем днес.

Разработен план при евентуална война със Сърбия към октомври 1885 г. не съществува. И едва когато става ясно, че войната между двете страни е неизбежна, на майор Аврам Гуджев - командващ Западния отряд (преобразуван на 29 октомври в корпус) е заповядано да отдели войски за прикриване на сръбската граница. За основен елемент на отбраната е определена Сливнишката позиция, която прегражда направлението на главния удар на неприятеля.

Капитан Рачо Петров – началник-щаб на армията, определя нейното разположение първоначално само по карта. След извършена рекогносцировка на местността от помощника му кап. Христофор Хесапчиев, е окончателно решено на височините западно от Сливница да бъде изградена позиция за отряд от около 15 000 – 20 000 човека. Лично главнокомандващия княз Александър Батенберг на място одобрява инженерното оборудване, което се ръководи от военния инженер капитан Георги Иванов, впоследствие заменен от капитан Марко Лалчев. Войскови части, местно население и дори доброволци от италианските работници, строящи ж.п. линията Цариброд – Вакарел, трескаво строят укрепеният район ден и нощ, но въпреки това до началото на боевете не успяват да го завършат.

Позицията е разделена най-общо на три участъка: десен – от височината Леща до шосето Драгоман-Сливница; централен – от шосето до с. Алдомировци; и ляв – от Алдомировци до с. Братушково. Дължината и по права линия е около 20 км. Включва разположени шахматно окопи, огневи позиции за артилерия и редутите „Централен”, „Знаменен”, „Преславски” и „Разградски”, както и няколко люнета, свързани чрез траншеи с редутите.

Защищава се от 20 пехотни дружини, 5 ескадрона и 8 батареи, общо към 18 000 човека с 40 оръдия. На десния участък под командването на ротмистър Анастас Бендерев са 7 дружини и 2 батареи, в центъра капитан Андрей Блъсков командва 4 дружини и 2 батареи, а на левия са 6 дружини, две батареи и 2 ескадрона под командването на капитан Михаил Савов. Останалото е в резерв. Като има предвид превъзходството на противника, на 4 ноември Военният съвет взема решение Сливнишката позиция да се отбранява упорито, като по-активна роля се възлага само на десния участък, който, като по-издаден, следва да атакува пред предния край на позицията, за да се облекчи отбраната на центъра и левия участък.

От своя страна, в направлението на своя главен удар сръбското командване разчита на силите и средствата на Нишавската армия. В нейният състав са четири дивизии, конна бригада, два полка втори призив и други части с обща численост около 44 000 човека. Съгласно замисъла на командването, три от дивизиите – Дунавската, Дринската и Шумадийската, общо 20 000 човека със 72 оръдия – трябва да отхвърлят българите с фронтална атака, след което, при съдействието на обхождащите фланговете Кавалерийска бригада и Моравската дивизия, настъплението да се развие към София.

На 5 ноември сутринта сръбското командване решава да започне атаката, въпреки че не всички сръбски части са успели да излязат на изходни позиции. Но преди да приведе решението си в изпълнение, Нишавската армия внезапно е нападната. Боят започва отрядът, командван от капитан Кръстьо Бахчеванов, който прикрива фланга на десния участък. Срещу него, в студената ноемврийска мъгла, настъпва конната бригада на неприятеля...или поне така се струва на капитан Бахчеванов. Всъщност една от сложните маневри по прегрупирането и е схваната от българския командир като настъпление. Така или иначе, той не се поколебава. Начело на войниците си се втурва в щикова атака и, неочаквано появили се от мъглата, те с вик „ура” се нахвърлят върху стъписания противник, който побягва. До обяд склоновете на хребета Чепън са очистени от сръбски войници и Бахчеванов се прибира на височината Леща. Заедно с това, ротмистър Бендерев, още щом вижда атаката на своя най-десен край, незабавно решава да я подкрепи, и също тръгва в насрещен удар срещу приближаващата се Дунавска дивизия. Изненадания противник и тук не издържа и започва да се оттегля. Бендерев овладява издигащата се пред фронта на участъка височина Мека цръв и към обяд, след като оставя на нея бойно охранение, се връща на позицията. Следобед сърбите си я възвръщат , но никак не се решават да продължат.

Обаче към обед в боя се намесват частите на Дринската дивизия, които по шосето и вляво от него, настъпват срещу централния и левия участък на отбраната. На места те достигат само на 400 метра от предния край на позицията в центъра. Завързва се ожесточен бой, българите включват част от резервите и противника е спрян. На левия участък сърбите също са контраатакувани и се принуждават да отстъпят. По такъв начин боевете остават фактически нерешени. За българската страна обаче е спечелен един ден, един изключително ценен ден.

На 6 ноември боят се подновява с още по-голямо ожесточение. Той отново започва с настъпление на Конната бригада, този път съвсем истинско, и отново прикриващите фланга бойци контраатакуват без всякакво колебание. Сърбите са отхвърлени и до вечерта българските части окончателно се укрепяват на Чепън. Едновременно с това, ротмистър Бендерев, който е получил изрична заповед да се отбранява на позицията си и да не атакува, отбива първата сръбска атака и веднага се втурва напред, овладявайки отново Мека цръв. Войниците му преследват частите на Дунавската дивизия към височината Три уши, а привечер с изненадваща атака завземат височината Чавчи камък и внезапно се оказват във фланг на настъпващите срещу центъра сърби от Дринската дивизия. Тя е насочила удара си южно от шосето Драгоман –Сливница и, достигнала българските позиции, незабавно е контраатакувана. Пламва ожесточен бой, налага се да се включат резервите, но накрая положението е стабилизирано, за което допринася успеха, постигнат на десния участък. След обяд обаче сърбите предприемат нова атака, този път в посока към Алдомировци. Резервите са изчерпани, натискът на противника е много силен и той успява да проникне в позицията, а някои български дружини се изтеглят на втория ред окопи. Артилерията започва стрелба с картеч. Началникът на участъка събира всички налични сили – обозни, леко ранени, Дупнишката опълченска дружина и местни доброволци, стекли се на позицията при вестта за боевете – и отчаяно контраатакува. Сърбите са изтласкани назад.

Докато става това, Шумадийската дивизия на свой ред минава в настъпление срещу левия участък на отбраната в посока към Братушково. Голямото числено надмощие дава възможност на сърбите да овладеят предпозиционното пространство и да застрашат опорните пунктове Градище и Вишая. Българската контраатака отблъсва противника и критичния момент е преодолян. Сръбския командир не подновява атаката, решавайки да изчака пристигането на Моравската дивизия, за да нанесе решаващия удар срещу левия фланг на отбраната.

Само че Моравската дивизия не пристига. Тя е в района на Брезник и е значителна военна сила със своите 13 батальона, 2 батареи и един ескадрон, което прави 12 000 човека с 24 оръдия. Появата и във фланг и тил на Сливнишката позиция би имала решаващо значение за изхода на сражението. Затова началник-щаба на армията капитан Рачо Петров дава заповед на Радомирския отряд да я атакува на всяка цена. И неговия командир капитан Стефан Кисов изпълнява заповедта. Със своите по-малко от 2000 бойци, при съотношение 1:6 той няма никакъв шанс – но напада. Сръбската дивизия разбива отряда на Кисов, обаче, ангажирана в бойни действия, не успява да достигне в заповядания срок Сливнишката позиция.

7 ноември е третият, решителен ден от боя при Сливница. Моравската дивизия подновява движението си, но при Гургулятските височини пътят и е преграден от новосформираният отряд на капитан Христо Попов. Той има задачата да открие дивизията и да я атакува. В срещен бой българите принуждават дивизията да се разгърне и след като неколкократно я атакуват, при помощта на непрекъснато пристигащи подкрепления, голяма част от които са опълчение, накрая я отблъсват назад и я преследват към Брезник. Така опасността от обход на левия фланг е ликвидирана. На другия край действията също се развиват с успех за българите.Те започват с огневи бой между българските части, заели Мека цръв и сърбите от Дунавската и Дринската дивизия по хребета Три уши. Българската артилерия не отстъпва качествено, но е така безнадеждно по-малобройна, че за да избегне загубите и да изпревари пристигането на противниковите подкрепления, ротмистър Бендерев предприема удар с щик. Но неприятелят също контраатакува и над изнесените напред български дружини надвисва опасността от обкръжение. За да го предотврати, българското командване изнася напред подразделенията от десния участък на отбраната, а настанилите се на Три уши български части под силен обстрел продължават настъплението си. В крайна сметка Дунавската дивизия не издържа българския натиск и се оттегля към Драгоман. Най-неочаквано обаче изключително тежка обстановка се създава в централния участък на отбраната. В стремежа си да помогнат на Дунавската дивизия, Дринската и части от Шумадийската изместват посоката си на настъпление на север, към шосето за Драгоман. Българите, решени да не чакат пасивно противника, предприемат насрещно движение от двете страни на шосето, и така оголват самия център. В него нахлуват части на Шумадийската дивизия, и, неочаквано и за самите себе си, се оказват непосредствено пред най-важния опорен пункт на цялата позиция – височината Дубица. Те са вече в първите окопи, когато в отчаяно смела контраатака, с „ура” и „Шуми Марица” върху тях се нахвърлят нестроеви и леко ранени, всичко годно да носи оръжие, и са отблъснати. Грешката бързо е поправена, а и на този етап вече е ясно, че Нишавската армия недвусмислено е разгромена. През нощта тя се оттегля назад в панически безпорядък по целия фронт. Загубила е към 2100 човека – убити, ранени, изчезнали и пленени. Не малко са и загубите на защитниците – около 1800 човека.

Победата в това кратко сражение, което не се отличава с мащабност, е една от най-важните в българската история. Храбрият български войник ще спечели и много други битки, по-големи и срещу далеч по-многочислени и авторитетни армии. Но никоя няма да има толкова благотворни политически последици, както боя при Сливница. Нека, днес, 120 години по-късно, се поклоним пред саможертвата и себеотрицанието на тези, които с кръвта си защитиха правото ни да живеем в тази земя. И отново да им кажем с думите на поета: „Спете в мир”. [1] —Preceding unsigned comment added by Lantonov (talkcontribs) 13:16, August 30, 2007 (UTC)

IN ENGLISH PLEASE — Preceding unsigned comment added by 176.0.103.239 (talk) 15:55, 16 December 2015 (UTC)[reply]